В главата със твоето име

написах последния ред.

На зрителя триж досади му-

не си мил,както по-напред.

Дотегна животът ми бледен.

На тъмното сложих черта

с ум бърз,но уви-непотребен,

обсебен от сляпа мечта.

Едничка мечта-да те имам

с единствена цел-да си с мен,

да давам любов и не взимам

награди,освен твоя ден.

Днес всичко е в прах и в забрава

е скрит спомен скучно-нелеп.

Насила,че хубост не става-

туй само запомних от теб.

Но мина достатъчно време.

Настъпи и този момент.

Решение трябва да вземем-

на книгата слагам The end.