няма_име

ПОНЯКОГА ...

Когато те няма и ти си далече,

когато е тъмно и аз съм сама,

когато копнея за обич и плача,

когато не идва любовта...

Когато е бяло от сняг пред вратата,

а тъмно и пусто е в мойта душа...

Когато звънчета ехтят в тишината,

а слушам ги без да трептя...

Когато съм слаба за болката, за участта си...

Когато на Коледа плахо се вглеждам

в небето и моля се с моя тих глас...

Когато да стопли копнее сърцето ми,

когато тоз огън угасва си сам...

Когато се крия зад книга поредна,

когато намирам там вопъл познат...

Когато край мене щастливци минават.

Когато настъпи дванайсетия час

и Нова надежда се в мен притаи...

Тоз миг бих най-много желала

с някого да споделя.

Тоз някой да види в мене жената,

която от обич не "сваля звезди",

но обича с душата си

и обич най-чиста от нея струи.

Жадна за нежност - от нежност преливаща,

с пулсиращо, свито от болка сърце,

без обич линеещо...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf