Светлината

Да бъдеш светлината на фенера
във този свят на грях и съд
е дълг свещен. И други да намерят
към истината и живота, път.

Ще има хули...бясна тъмнина -
за нея всяко пламъче е страх,
че в огъня - Великата борба,
накрая ще е просто тлеещ прах.

И всеки, дръзнал някак да засвети
ще понесе бодли със кървав цвят -
Христос...рибари, бирници...поети...
Душите, поругани, ще кървят.

И теб ще те боли. Бъди все пръв,
до края - воинът за светлината!
Превърнали се в семе капки кръв,
ще раждат сила в битки с тъмнината.

Не е умрял умрелият в Христос.
За Господ, всички смъртни, просто спят.
А с вярата им ще прехвърли мост,
по който ги вевежда в Своя свят.

Веднъж запалил твоето светило,
ще пита за онази светлина,
която ще ти бъде за мерило
на скръбни прошки и на любовта...

До край ще пречим. Клетви зли, наричане,
"Умри!", омраза, гняв...ще ни гаси.
Като Христос сме длъжни да обичаме
и враговете...
Бог да ги спаси!

/Посветено/

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf