ПОСЛЕДНА СРЕЩА

ПОМНИШ ЛИ,ТОГАВА БЕШЕ ЕСЕН,

ТЪМЕН ОБЛАК СЛЪНЦЕТО СКОВА,

ЧУВАШЕ СЕ ТЪЖНА ПТИЧА ПЕСЕН

-ПЕСЕНТА НА МОЯТА ДУША.

ОТИДЕ СИ,САМА СЕДЯХ ПОД КЛЕНА,

ЗАКАПА ДЪЖД ОТ ШАРЕНИ ЛИСТА,

СКАЛА ЗАСТАНА МЕЖДУ ТЕБ И МЕНЕ

-РАЗБИХА ЧУЖДИ ПРЪСТИ ЛЮБОВТА.

ПОМНИШ ЛИ,ЕДНА ПРЕКРАСНА ВЕЧЕР,

НИЖЕШЕ СЪЛЗА ПОДИР СЪЛЗА,

ПЛАЧЕШЕ ЕДНА ДУША ДАЛЕЧЕ

-ПОСЛЕДНАТА НИ СРЕЩА БЕ ТОВА.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf