Способността да избираш...
Минавайки през най-различни перипетии на живота, от една крайност в друга. От малкото към многото и обратно - осъзнах, че трябва да търся нещо което ми липсва. Започнах да чета митология, философия, психология. Също така се запознах с почти всички религии и учения като Бион, юдеизма, християнството и ислямът - религията която изповядвам. Прочетох трудове на известни индийски, арабски, еврейски, християнски учени живели в далечните времена. Но имали тази възможност и способност да виждат и знаят много за света. Неща които сега ние наричаме открития, а за тях било необходимост.
Направи ми голямо впечатление, че ние загърбваме тази истина, че те са открити много преди нас и сега им придаваме модернизъм. А не виждаме, че това което им придаваме е упадък на нашите общества. Общества за които насилието е необходимост, необходимост която поражда друго насилие. Убийствата са нещо нормално и стават буквално пред очите ни. Смятаме ги за еталон, и че това трябва да е така.
Макар, че аз не съм този който ще промени света, защото нямам тази способност, като пророците - дошли на тази земя с една единствена цел, да ни покажат да се осъзнаем кои сме, за какво сме. Но въпреки тяхната помощ пагубата на отделни общества била неизбежна, именно поради тази причина - смятайки се за недосегаеми.
Това което искам да изтъкна е, че нито едно друго живо създание, което е на земята няма тази способност дадена ни от Бог, способността да избираме между доброто и злото.
Ставайки сутрин да виждаме светлината и да осъзнаваме, че тя ни дава възможност да виждаме, да слушаме песните и напевите на птиците в ранната утрин, да се наслаждаваме на мига, че днес сме тук, че сме изживели още един път тази наслада, защото утре може би няма да имаме тази възможност.
Да дадем от нас това което се търси, а именно човещината, защото тя е дар за нас.
И затова мои приятели, познати и враговете ми, четейки тези редове задайте си въпроса и отговора на всичко това - колко е преходно?
Всеки един от нас си тръгва сам,без нищо, без скъпата кола, без атрибутите от благороден метал по него, без апартамента. А само с това, че е живял, че е имал способността да избира добро или зло.
И да успеем да освободим самите нас, душите ни - да си останем човеци. Да не забравяме, че притежаваме тази способност да избираме - добро или зло.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Nuri
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-12-21
прочитания: 159
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
