И думата за край

И как е много тишината
във този падащ ден-
със сянката на слънцето
в очите на дърветата.

Така си ти във времето,
прегърната от силата
(без памет).

Водата няма спомени
за гънките убити
на земята.

Но в този миг
до теб стоя, земя,
със чистото си чувство
(на дете)
с живот безкраен.

И думата за край
е

празен звук.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf