Роди те морето

Морето тъжеше с няма печал

и роди те благодатна сълза,

за да няма никога повече жал

и да остави вечна следа.

 

Русалка волна се рееше

насред морски простор.

В душата ти слънце вирееше

на страсти лудешки декор.

 

И ангел веднъж имаше сън...

Видя те и сякаш вълшебство,

той политна сред небесата навън

и откри изгубеното си детство.

 

Над водите пенливи той летя с часове,

подгонен от западни ветрове.

И искаше само едничка усмивка,

за да напусне своята райска убвивка.

 

Красива си ти, с буини коси,

със сини дълбоки очи...

Пусни го ангела ти!

Нека той там горе лети!

 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf