Няма да те взема с мен през новата година.
В старата ще тънеш сам.В покоя й суров
ти ще търсиш в тъмнината бялата пъртина,
где угасна пламъкът на нашата любов.
Ала пътят губи се и няма снегорини-
храмове порутени,забравени места.
Зъзнем,недолюбени,а мъката мори ни.
В минал миг вълшебен вдишваме реалността.
Ето,че в града запяват коледни камбани.
Светло е,красиво е,магично е сега.
Всичко е приключило,мечтите-проиграни.
Хората празнуват,а навън вали снега.
Дните се изнизват бързо.Старата година
хваща те,затваря те във вечния си плен.
Е,какво пък! Може би ще мога да почина.
Ти ли?Ти се отърва завинаги от мен.
А след нас остават само гръмнали конфети,
чаши от шампанско и воала на нощта.
Вече сме безчувствени,изстинали,заети.
Някой чисти стаята, след туй гаси свещта.
