Отложен живот в просъница - подобно прилепи се блъскаме в квадратни мрежи. И този свят изпълнен със секвои и звезди минава като дъх през огледало. Какво мечтаехме - дълбоките води или ръка, която да склопи очи (от пръст) или в сърцето ни да бръкне. Сърце червено трепкащо и топло, спри! или се върни във камъка, или в ръка, която те твори (тръстика - смях на утринно дете). Говоря ви тъй бавно - река във елипса и баграта пулсира... Проблясва сребърната кожа - прикована.
Голготата е справедлива.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------