|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Любов, изгубена в пиянство
Горчиш ми вече, обич! Като сладострастно виноот толкова години все в душата ми преливаш и палиш диви, неугасващи огньове и тялото ми с капки топлина обливаш.
Налей ми пак, любов, от тази страст пенлива,загубена в прегръдки тежки нека бъда,пияна всеки ден да съм от билката горчива,дори на смърт след туй да ме осъдят!
Горчиш ми вече, обич! Неутъпкани пътекии кръст неимоверно тежък на плещите ми остави.И като грешница все извървявах пътища нелеки;от тебе пиех, обич, за да мога да забравя.
Тежиш ми като камък на врата! Но само като за последно,преди очите уморени да затворя - налей ми пак от вечната живителна отвара,а после даже Сатаната ще оспоря!
След тази сетна чаша, знам - в Ада ще отида -
душа, осъдена на вечно странство,насита пила земна обич и горчилка -любов, изгубена в пиянство!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: rosaura
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-12-19
прочитания: 113
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1980
Произведения: 43712
Съобщения: 186800
Лексикони: 1895
Коментари: 61922
SMS-и: 778
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
