Вина

Блещукащи светлинки

в самотна полунощ

изгарят подобно на искри 

в забвение и мощ.

Прескачат спомени,

палят съвестта -

обречена...

крещяща...

за ласки и слова.

Към слова усещани,

слова докосващи

всяка струна

в обърканата ми душа.

Горят ръцете,

подобно любовни факели.

Горят нозете -

безпътни, зовящи ангели.

Останаха само римите,

искрящи в очи на жена.

Останаха само думите,

търсещи извинение в обичта.

Прескачат спомени...

Самодива танцува в безцветна дъга,

обречена...

крещяща...

за дом и топлина.

Останаха само римите,

носещи тъга и вина.

Останаха само думите,

молещи извинение в нощта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf