Сънувахте-ти беше ням

Сънувах те-ти беше ням,

Студен, като безумна зима.

Стоеше като празен храм,

следпразничен. Като коприна:

Суров, безцветен, непознат.

И като къща без огнище

От тебе вее само хлад.

А в мене черно пепелище.

Сънувах те-не ме позна.

Чертите твои огледални

Се плъзнах като лоза

И вплетоха се нереални.

От гроздовете черен сок,

По тялото ми там потече,

Превърна се във лепкав смок,

А той събуждане предрече.

Очи отворих-беше сън.

Дали обаче всъщност беше?

Очаквах телефонен звън,

Във мен „Обичам те!”кънтеше.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf