Две очи отдавна забравили какво е да бъдат обичани се взираха с надежда в едно единствено листенце розов цвят. Искаше им се да заплачат, но не можеха. Чувстваха се толкова самотни сред тази ледена пустиня. Снежинките падаха върху лицето на малкото момиче и сякаш с целувка се разтапяха върху поруменялата й кожа. Очите оставаха все така взрени в розовото листенце: -Ах! Колко е красиво! - прошепнаха едва устните й. Нежна ръка стисна нейната. -Няма от какво да се страхуваш!Вече всичко ще бъде наред - млада жена с ледени цветя в косите прошепна нежно - Ела с мен. И тя тръгна... * * * Две очи, наскоро припомнили си какво е да бъдат обичани се взираха празно в едно единствено листенце розов цвят. Искаха да се усмихнат, но не можеха . Вече не бяха самотни. Снежинките падаха върху лицето на малкото момиче и с мъртвешкия си танц оставаха й затрупваха бялата й кожа. А очите бяха толкова щастливи...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------