Външна измама

Човек - сиромах и беден,
човек - прегърбен и наведен.
Няма Нива и земя земеделска,
живее в малка къщурка селска.
Той е подложен на геноцит,
ходи брадясъл и немит.
С никого не приказва и неспори,
глътнал си е езика и не говори
Един такъв слабичък и дребен,
Забравен от Бога и непотребен.
Няма с какво да се похвали,
него никога не са го крали.
Разговорите са на такава тема,
на кого му откраднали GSM-а.
Да той пие  - не е въздържател,
няма портфейл и ключодържател.
Но няма и проформа приятел.
А бе жив зян и гола вода,
никой няма от него изгода.
Но ако се наложи да се даде кръв,
не мож го изпревари той ще е пръв.
Другите отдавна са се изпокрили ,
зад високите дувари на скъпите вили,
със големите лъскави автомобили.
На мен тъкъв човек ми е по-мил,
и с него ракията бих си пил.
Разисквам някой литературен въпрос,
веднага се вижда, че не е толкоз бос.
И от много други работи разбира,
в които не се говори за келепира.

17,12,20007 г. Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf