Азбука-писмо до жена ми

Аз съм този, който би направил всичко за теб ./ Мисля, че съм ти го казвал. /Благодаря на Господ / ако изобщо съществува /, че те има.Вярвам в теб повече отколкото в себе си.Грешно ли е да обичаш?Казват, Бог решил да накаже хората и ги наказал с любов. Блазе нам, грешните…Дявол или ангел ни подаде чашата с наслада? / Понякога смъртта ухае на бадеми /Екзюпери май беше казал нещо за очите и сърцето…Жената е ЖЕНА само, когато е обичана.Защо се мъчиш да го проумяваш?! Просто ме обичай! Толкова е лесно…“Искаш ли докрай да ме разнищиш – музиката в мене заглуши…”Йо-хо-хо и бутилка ром. Там пируват мъртвите поети. Нека седнем при тях. Човек се ражда лош. Някои остават такива до края на живота си.Колко те обичам?...Толкова?...Не!Повече!Лястовица кацна на перваза.Да, тази роза е за теб…Не.Просто така, от сърце…Мога ли да дойда тази нощ?...Не, няма да те будя. Ще те целуна и пак ще си отида…Нали съм във съня ти…Някога, някога…толкова някога… колкото…толкова.Отвори вратата. Излез и отиди в парка. Там, алеята / нашата /, третото дърво отляво…/ да, кестена /…Там ще кацне птичето, което пратих.Пак съм сам…Не, усещам влажните ти длани…Не, няма да отварям очи…Рибата е с две очи, но понякога са от едната и страна. / Помниш ли “Аризонска мечта”?/Самотата помага да осъзнаеш присъствието. Тялото е грях, а грехът – трепет. Трепетът доказва, че още дишаме.Утрото е чаша студено дайкири. Наздраве!Фройд май е бил голям идиот.Хайде, време е да се събличаме… Време…Просто се събличаме. Един друг се освобождаваме от тежестта на дразнещата тъкан и потъваме един в друг… Топла вълна на удовлетвореност залива потните тела… Просто се обичаме…Целуни ме пак! Толкова е хубаво… Обичам да ме целуваш – винаги го правиш някак по-различно…Чакането, казват, облагородява. Знае ли човек… Но нека не сме чак пък толкоз благородни!Шепот в мрака… Да, нощта ти пратих… Каза ли ти колко много те обичам?“Ще измием Луната от грях.”Ь… ?Ъпдайк веднъж написал , че не трябва да се тревожим за утре, а просто да живеем ден за ден и ще можем да се наслаждаваме на всички прекрасни неща, които стават днес.Юли е далеч, но Морето си е винаги Море…Ясен ли бях? Разбра ли колко те обичам?...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: PAVLIN_BANKOV
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2007-12-17 г.
прочитания: 291
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 13 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484