КЪМ ДОМА

Ти гледаш през прозореца на влака,

колко пъстър е светът пред теб,

кръстосваш линии и мислиш ,

че някой в къщи тебе чака.

И твоето сърце трепери,

но не от мъка или от тъга,

а от това ,че с радост се завръщаш

в бащината къща ти сама.

А там те чакат близки и роднини,

с преградка те посрещат те дълбока

и искаш да останеш с тях завинаги,

но за това цената е висока.

Ти знаеш, че отново ще си тръгнеш,

ще се обърнеш и ще махнеш за довиждане,

но обещаваш им , че ще се върнеш

ти някой ден , но не завинаги.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf