ПЛАЧЕЩО МОМЧЕ

В мрака плаче момче.
Вика тихичко "Мамо".
И с юмруче забърсва очи.
Вечността ме тъче
с бели нишки от мрамор.
Но безмълвна душата мълчи.

То все пак оцеля.
Бе навреме открито.
И се стопли в прегръдка добра.
Детско чувство преля
в битието ми свито.
И от камъка лумна искра.

Скърца тъжно перо.
А от листите бели
гледа спомен в измъчен анфас.
Дълго търсих добро.
Свърших всички предели.
Празни шепите шепнат без глас.

В мрака плаче сърце.
Може би остаряло
в равносметки по пътя трънлив.
С две самотни ръце
тръпна мраморен. В бяло.
Много вечен. Но малко щастлив.

(От стихосбирката "Тленен остатък")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf