|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сонет 2
Кураж в шепите събрах,
съборих самотните стени,
прогонил всеки тъжен страх,
поканих Слънцето да заблести.
А то намръщи се сърдито,
Мрак закри отново всичко,
И макар борбата упорита,
пак в мрака бях самичък.
Светът покрит със тъмен дим,
самота безкрайна и заблуда,
лъжа, прикривана със грим,
надежда всяка вече губя…
Смърт. В мрака винаги е тихо…
Ще посмееш ли да се усмихнеш?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: CryingInferno
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-12-16
прочитания: 114
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2055
Произведения: 46639
Съобщения: 232883
Лексикони: 2118
Коментари: 70069
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
