Сирачета

Дечица малки,тихи
тъжни своите очички днес отварят.
Толкова са малки и блестят
от сълзички бисери сега.

Нямат никаква вина,
че без дом са сега,
ах,колко тъжно е това,
че на Коледа отново сами са...

Вярно,имат покрив те над главата,
но обичта им липсва толкоз силно,
обичта на мама и на тати,
изоставили ги на произвола на съдбата...

Коледата наближава,
всички други деца желания милиони имат,
а тези забравени дечица
за мъничко обич само жадуват...

Мечтаят те родители да имат,
да има на някого
"мама и тати" да кажат,
да прегърнат те силно с малки ръчички
хората,дали им живота свят...

Толкоз много ли желаят те?
Нима детската любов тежест бе сега
за техните родители в мига,
когато оставиха ги пред дома?

И дечицата толкоз мънички
пореден празник самички ще прекарат,
няма за тях подаръци да има,
няма радост красива да има,
само тъжни,мънички сълзички,
капещи от малките,детски очички...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf