Забравих да живея днес

Забравих да живея днес,

в очакване на следващото утро.

Любов не правихме нощес

и сутринта не казах ти “Добрутро”

                            В очакване на следващия ден

за днес не те целунах.

Във бъдещето съм във плен

и днес дори не ти продумах.

А утро може и да няма.

Кой,всъщност,е заложил правилата?

Придаваме си тежест най-голяма,

а скоро май ще сме извън играта.

Градя аз замък, но от пясък.

Постилам ложе от химери.

Напред-си викам-дай нататък!

Прекрачвам всички бариери…

А утро няма май да има.

Нощта,усещам, ме поглъща.

И ти заспиваш тъй невъзмутима –

как празна е огромната ни къща.

Забравих да живея днес,

в очакване на следващото утро.

Любов не правихме нощес

и сутринта не казах ти “Добрутро”.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf