От пръските в очите ми са златни.Високи - като мислен благослов.Те раждат във сърцата си очакванеИ бавно изсветляват...от любов.
Сълзите ми са атоми материяИ прах от извървени брегове.Ласкаеща съм в тях...като в постеляС откритата различност на дете.
Звездите ли, сълзите ли ме парят,Накацали по идващия ден...От многото обичане...догарят,Но пазят добрината си. За мен.