ЛЕТЯ...

Летя във тишината

безкрайно лека и ефирна

и търся те във тъмнината

така студена и обширна.

Летя сред сенки и стенания

но твоят лик не е сред тях,

летя и чувствам нечии дихания,

дочувам странен, злъчен смях.

Летя в тунела мрачен,

къде си, бяла светлина?

Не искам тоз живот, дори и вечен,

искам твойта мека топлина.

Летя, летя, летя...

...и виждам нечия усмивка.

Благодаря!

(...на всички, които са преживели онова ужасно пълно безсъзнание и са докоснали, чули и видели какво има от другата страна)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf