ПОСЛЕДЕН ТОСТ

Ето я, дойде при нас-
безкрайно тежката раздяла
и в този мрачно-тъжен час
си тръгва любовта, неоцеляла.

За "сбогом" си протягаме ръце,
а те са толкова студени...
И всеки скрил е в своето сърце
тъга и болка мъничко стаени.

Една смразяваща целувка
и край - завесата се спуска...
Една стаявана преструвка
завинаги домът напуска!

Една сълза, за минало красиво,
една въздишка, тежка, от гърдите ...
Последен тост със виното пенливо
за спомените стари и мечтите!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf