|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Безсъници
Отново съм буден, сам и умислен във кадифения нощен уют. Отново със болка за себе си мисля:“Дали пък наистина не съм малко луд?” В нощта ми безсънна нахлува тъга, облечена в роба от черно еднообразие- старица съсухрена с кандило омазненос трепереща длан ме докосва сега. Душата, обвзета от хлад, потрепери;съзнание лута се в спомени бледни.И огънче малко във тях то намери,но с огънче трудно стопля се ледник. О, ти самота! Ти, мрачно изкуство!Ти, есен човешка, душевна слана.Попарваш без жалост красивите чувства,подтикваш ме вечно да търся вина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ivosla
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-12-14
прочитания: 133
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2051
Произведения: 46552
Съобщения: 227761
Лексикони: 2102
Коментари: 69731
SMS-и: 803
Снимки: 4739
|
|
|
|
|
|
|
|
|
