„Не ти върнах, Господи, нито един ден”
Станка Пенчева
Станка Пенчева
Обрах те.
Като черна злоба
и като дърто куче те презрях.
А, Господи, не ми е нужен
дори в прашинка този грях.
Обрах те, Боже.
Правоверна.
А твоят дом е празен храм.
Небето ти е тъжно бледно...
И ти ли си тревожно сам?
Обрах те, Боже.
С два живота време.
Помилвай ме.
И скоро си ги вземай.
