Ти

Ти бе за мен цвят прекрасен

но с времето снимката ти избеля

в прах потъна - спомена угасна

и ето - мълчаливо аз вървя...

Само пътеката е все така позната

действителността потънала е в мъгла.

Сякаш миналото губя си в мъглата

дори не знам къде да търся сега целта.

Живота не е като на филм идеален

по-често е сив,дори суров

Живота е борба и за битката жестока

трябва да си готов.

Аз съм тук,като че ли напук на всичко.

Не си избрах такава съдба.

И мен не ме избраха

за тази игра.

Но въпреки това я играя.

Какво друго ми остава?

Дори и смисъла е като мираж.

Може би той лукаво се усмихва

като казва: Ето ме,а ти не ме позна!

Не съжалявам че любовта угасва

по-важно е че тя живя!

Сърцето чака своя спътник

в този влак сред човешка суета.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf