Да ме обичаш
не се умори.
И в нощта,
и в деня ми безкраен.
Светлината
на твойте очи
гони в мене
сумрака потаен.
не се умори
и когато на кръст
те разпъвах.
Губех себе си,
тебе дори.
Във трънливи посоки
се спъвах.
Благодарно сега
ти се вричам -
в споделени докрай
земни дни
неуморно и аз
да обичам.