В ОЗОНОВИТЕ ХЪЛМОВЕ НА РАЗУМА

В озоновите хълмове на Разума
растат добрите мои дървеса.
И всички думи, никога неказани,
те пият от високи небеса.

Към светлите звезди издигат клоните
и нощем следват вечния им път.
Любимци постоянни на сезоните -
по всяко време искрени цъфтят.

Не ги напуска радостта на птиците.
Гнездят сред тях потомства от крила.
Там влюбен вятър сресва си къдриците
и става дреха бялата мъгла.

В тревите семената пускат корени
и кълнове се вдигат от пръстта.
А свята вечност със врати отворени
роси отгоре мир и доброта.

В озоновите хълмове на Разума
се ражда стихотворният ми свят.
И всичко, вътре в мен недоизказано,
расте като дърво с вълшебен цвят.

(От стихосбирката "Птицата в мен")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf