Сън

Заспах с изгряваща надежда

засънувах облаци и лято

крилете порастнаха от вчера

а беше тиня в блато.

Исках да политна из простора

да просна спомените,за да съхнат

на пролетното слънце.

Къде е лятната умора

и пътя прашен , дето

напоследък ми се губи?

Заспах над вчерашни обиди

лъжи,неизречени даже

заспах над утрешни мечти

и сегашните миражи.

Поисках тебе да обикна

почти успях до края...

Не,не се заричам:

Любовта завинаги остава!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf