ВИК

Защо ми е приятелство,което

до смърт ранява моето сърце?!

Мечти затрива, скрива то небето

и пръта слага в моите нозе.

Защо ми е приятелство, което

в безкрай съмнения ме люшка все?!

Пилее зърното, от мене взето,

Прекършва полета на моите криле.

Иди си ти! Макар и неразбиращ

тъгата тъмна в моите очи,

не се обръщай след вика раздиращ:

"От твоето приятелство боли!"

Горчилката след време ще изчезне.

Животът цветен раната ще заличи.

И може истинско приятелство да влезе

със слънчев лъч във дните ми. Дали?...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf