Минзухарено вричане

Стъпвай с копитата на утрото,

защото непокорен е букетът ми сега.

Вдишвам те с дантели от среднощна перуника

и плитките ми заприличват на акация.

Припламвай въгленови цветокрилия

и никой няма да влезе в света ми на кенгуру.

Тиктакат момини сълзи в едно с косите ми

и виждам как денят се жени за нощта.

Свидетели сме и в лила подписваме,

подаваш пръстен,

завързана съм минзухарено в съдбата ти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf