Нощ

Всяка нощ когато падне здрачът,

и звезди огреят над света,

океанът кротък плаче,

царствен в свойта нощна красота.

По брега вървят самотни хора,

мрачно гледа стъкленият фар,

кораб стар вълните пори,

и разстила вредом своят чар.

Гласове на морски самодиви,

в тъмното извиват се едва,

благо дремят къщичките живи,

старите постройки край брега.

В леденият пясък скрити,

миди и съкровища блестят,

гледа ги с очички сити,

мрачният подземен свят.

А над цялата фасада,

грее бисерна луна,

и върху вълните черни пада,

нежната й светлина.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf