Крещящо премълчах

Крещящо премълчах, че пак сънувах

водопад от разпиляващи се манго погледи.

Не бяха твои и трънливите ми фибри

изпуснаха хвърчилото на пенливия ти шепот.

Разсъблякох прасковения мъх от шевиците си

и прерових нечии трептящи залези.

Котвата ти ме изпусна, търсеща тих бряг,

а аз се отдалечавах на крилете на пеещо фламинго,

разпознало в есенните ми одежди

отдавна загубено маслиново причастие.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf