Като камикадзе в живота си се движех.
Не признавах думи НЕ, НЯМА и НЕ МОГА.
Живях, за да искам, а после настървено след мечтите си да тичам.
Склонна бях да се самобичувам до ненормална за човека степен.
Но знаех крайната си цел.
Всеки ден в детайли аз я виждах и вярата ми непреклонна бе.
Самонаранявах се ден след ден.
Като камикадзе себе си убих за мечтицата една, като магия изчезнала.
В илюзия съм живяла, късно аз разбрах.
Но по-добре късно, отколкото детето ми някой ден да страда.
Камикадзе съм на младини, а някой ден само весел спомен ще остане -
как болезнено отдадена бях на любовта.
И силна съм, и вярата е в мен, усмихвам се на всичко що е край мен.
И благодарна съм за това, което съм и за всичко що Бог ми отреди.
Камикадзе съм сега, и когато Утре доживея,
ще бъда най-добрия учител, строител, победител.
