Cвенлив махагон

Разтопих своеволието на думите

в безотказно свенлив махагон.

Откъснах закуска за времето,

впило клони в преломни води.

Цял е здравецът, предрекъл несбъднатост

и луната тъче преоткрит камен бряг.

Оставам поникнала в зноя на пристана,

чудо е стръкчето в пустинен катран.

Разбягаха се отдалеч признания,

отприщили вулкан от невъзможни истини.

Крещиш от неспособност да затвориш

отдавна счупени стени в прозрачности.

Хвърчат съмнения в торби с пияни зарове,

оставаш на ръба на неживяна приказка,

забравила на масата трохи от дива мащерка.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf