Изборът на сърцето

Когато самота посегне към душата ми

на пътят и застава той.

На рамото е винаги ръката му

-да дава на тъгите ми покой.

Но любовта му камък е за мене,

от неговият поглед ме боли,

че любовта му чиста не споделям,

че друг сега сърцето ми държи.

А ти си като въглен за душата,

изпепели ме с твоите очи,

но този огън не тежи в сърцата,

щом от искрата на любов гори.

Понякога е толкова жестока,

неканена когато долети,

но двама да обичам аз не мога,

избирам теб, а той ще ми прости.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf