СРЕЩА МЕЖДУ МИСЛИТЕ

Каменистото си чакане намятам
Да ми пази от прегръдки раменете.
Само погледът ми бяга...все нататък...
По землистата снага на бреговете.

Бледолунно остарявам, но немея
Пред вплътнената черупка на покоя.
Непрозирна, като скръб, ще оцелея -
Най-звънливата жалейка на прибоя.

Аз така ще те живея...мълчалива.
Ще крада от тишината...като гларус.
И от болка ще звъня. И ще открия
Със какво да се теша...за да остана.

Между мислите се блъскам - тънка струна
Чак до скасване опъната от чакане.
А накрая ще те срещна...като дума.
Обясни ме. Аз съм твоето понятие.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf