Заблуда

Помниш ли ти
сълзите измамни,
лъжите коварни,
помниш ли ти?!

Помниш ли ти
душата ми жадна
за твойта пощада
помниш ли,помниш нали?!....

Как исках безумно
твоята лудост
и мен да зарази,
а не да гасна и в мен огън да не гори.

И устни горчиви
да не целуваха
моите длани.
И думи красноречиви
да не слагаха сол в душевните рани.

Молех сетивата си да спрат да чуват и виждат
дадох и почивка за час-два.
Да не чуя всяка горестна обида-
Пък било и за кратко това.

За любов не можеше да се говори,
мисията бе съвсем друга.
Любовта и двамата не можеше да обори-
беше си истинска заблуда.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf