А мислех,че в живота винаги трябва да си живникога да не чувстваш,че умираш.Но когато ти се появи-за миг спряживота ми да си почине.Мислех,че си роза без бодли,шарена дъга без дъжд.Че си болка която не боли,но в живота боли повече от веднъж.И мисълта ми спряможе би,за да не те подмине.Очаквах това да е шега,а то било истина неподправима.Желая те-пред теб признавам!Желая живота ми пак за теб да спре.И ако той не спре,а продължавааз ще бъда вечно влюбена в теб!