Самотник в нощта по тъмните улици скита,
пътеводна звезда той дири -
щастие нейде да открие.
Самотен и тъжен,
живота чужд наблюдава ...
в топла постеля иска да спи,
но сънят не прощава -
болка стара му напомня,
с нова се събужда.
Тъй циклично продължава
в себе си вглъбен да е.
Очите свои си затваря
за шансовете дадени му ден след ден.
Все за болката си мисли и
сам копае ямата си Смърт.
Надеждата едничка е загубил,
Вярата е само спомен.
"Спри, приятелю самотен!
Спри и мечтите си погледни.
Виж се колко си щастлив,
повярвай в своята звезда
и ще настанат чудеса."
