Манипулируеми ли са мъжете?

- Пепи, ще свалиш ли, миличко, пердетата и да ми помогнеш за миенето на прозорците, че аз много се уморявам.
- Да, миличко.
- Ами, хайде!
- О, не сега, мило, друг път. Сега гледам световното.
- Е, че световното по-интересно ли е от съвместния ни живот и семейните ни задължения, бе Пепи?
- Да, миличко.
- Моля? Ами аз ако седна да гледам по цял ден „Дързост и красота"? Ще живееш в кочина, няма да има какво да ядеш, за децата да не говорим... Може ли такава безотговорност? Да не ти пука изобщо!
- Тихо бе, мило, после ще говорим.
- После! Ти все за после оставяш! Като дават мач, нищо не те интересува! Но всъщност, тебе кога ли те интересува нещо? А, кажи ми, кога?
- Стефке, моля те, после ще поговорим за пердетата, не искам да се караме сега. Плюс това мача ей сега свършва.
- За пердетата! Ти даже не си разбрал и за какво става дума. Помолих те да измиеш прозореца, ама нали те мързи, не щеш и да чуеш за какво ти приказвам...
- Стефке, ако продължаваш ще си миеш сама прозорците, и не без това то си е женска работа.
- Ами да те питам аз тогава, Петре, ти можеш ли да ми посочиш една мъжка работа тогава, а? Кажи ми! На вас мъжете дай само лежачка... не било мъжка работа! А миналата събота, да вариш бурканите на майка ти на село, мъжка работа ли беше, а? „Мамо, мамо"... повръщаше ми се чак. На нея защо не и каза, че да садиш фасул и да белиш чушки не е мъжка работа, а? А помниш ли тя като дойде последния път у нас какво каза? „Пепенце, майко, тука не сте чистили от как сте влезнали в апартамента. Може ли такова нещо?" А ти? Блееш. Не смееш дума да и кажеш. Дали и противоречиш някога или и отказваш нещо, Петре, а? Тогава и десет световни да дават ти ще припкаш след нея.
- Стефке, почваш да ме дразниш вече!
- Да, истината боли! Ама ако не съм аз да те търпя и да те влача на гърба си не знам! Никоя няма да те търпи такъв!
- Хайде стига повече, Стефке, че до гуша ми дойде от тебе!
- Като ти е дошло до гуша, аз си събирам багажа и си заминавам, а ти се обади на майка ти да дойде да ти готви и да ти пере гащите.
- Ти не ми бери грижата.
- Аз ли? Ако не беше баща ми, да те уреди в завода, до днеска щеше да се скиташ на хората по вратите, да им предлагаш тенджери и тигани. Неблагодарен си беше и неблагодарен ще си останеш. А аз горката, се заробих с тебе... хм, хм... това живот ли е? Кажи? Това моето живот ли е бе, Пепи? От работа в къщи, от къщи на работа, децата, пране, чистене, готвене...
- Не плачи, Стефче, нали знаеш, че те обичам. Ти си единствената за мене. Дай да ти помогна нещо. Недей така сега!
- Не...
- Хайде, моля ти се. Кажи какво? Искаш ли да измия прозорците?
- Не, не искам. Хм, хм...
- Хайде, Стефче, стига, мило. Дай стълбата сега и всичко ще е наред.
- Не се притеснявай, аз ще ги измия. Ти догледай мача.
- Абе, мача. Той сега ще свърши, те и нищо не играят... ти си ми най-важна, Стефи.
- Не, не, ти го гледай, а аз ще ги измия.
- Не, аз ще ги измия сега.
- Абе, Петре, казах ти да си гледаш мача, аз ще си измия прозорците!
- Ама, ти какво искаш, бе жена?
- Искам аз да си ги измия, после да не кажеш, че ми въртиш и домакинството. С майка ти и не без това само клюкарствате по мой адрес.
- Ама, кой клюкарства, Стефче? Няма такова нещо.
- Само не ме лъжи! Аз знам! И слез от стълбата, защото ми пречиш.
- Аз ще ги измия...
- Петре, ти от дума не разбираш ли, бе човек? Махай се от стълбата, аз ще ги измия. Ех, че нахален мъж!
- Аз само те...
- Петре, само ми вдигаш кръвното. Как не ти омръзна толкова години да ме тормозиш. Искаш накрая да се отървеш от мене ли, бе?
- Ама как? Аз само те помолих да измия прозорците...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf