Сонет 1

Пейзаж - магически зелен,
гледат го очите празни.
Животът - празен, отегчен,
ниже дните си омразни.
Слънчев лъч тъжно е огрял -
усмихва се самотно пак.
Вятър - апатичен, вял,
писък на далечен влак.
Студът хапе ни засмян,
обгръща светлината мрак.
Щастието клетник е презрян
и повехва жално пак и пак...
Над живота тегне ли омраза,
надеждата как да си опазя?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: CryingInferno
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-02-11
прочитания: 156
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7594
   Автори: 2052
   Произведения: 46578
   Съобщения: 229256
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69830
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743