Пристъпвам плахо в тази стая. Тежък въздух сетивата ми души. Предметите край мен са, но чувствам, че в пространството витая. Уж наясно съм коя съм, ала губя си душата във сумрака. Думите просто са понятия, чувствата - треперещи вълни. Там, в мрака - при Страха, разбираш кой си и защо си тук. Щом очите си навътре ти отвориш и усещанията си разчетеш, себе си ще разбереш. Слушай вътрешния глас и тогава яви се пред света.