Топло вълшебство

Ти ли си верният страж на духа ми,
тихата обич понесъл на рамо?
Ти ли ме топлиш с горещите думи
или измислен вълшебник си само?

Ти ли постилаш по пътя ми слама-
калната, лепкава мъка попиваш?
Ти ли ме люшкаш във люлка за двама?
Змейови царства за мен ли откриваш?

Ти ли си този с най-сигурни длани,
дето опазва съня от кошмари?
Дето глада ми любовно нахрани?
Ти ли ме пазиш от демони стари?

Ти ли ме водиш през слепи полета
и ми превързваш поредните рани?
Ти ли бродираш мечти на парчета,
в шлемове кърпени, в ризници прани?

Ти ли си витите стълби на замък,
дето, залостена, вечност изгнивах?
Ти ли ми светеше? В този ли пламък
крехката обич от вещици скривах?

Там ли ме търсеше- в грешно отричане,
с алени букви белязал гърдите?
Твоето вярно и тихо обичане-
то ли е пристанът? В тебе ли скрит е?

Ти си бил конникът, рицарят в бяло
обич безмълвна понесъл на рамо.
Времето сякаш за двамата спряло.
Ти си вълшебството. Топло, голямо.

07.12.2007 г.
Дарина Дечева

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf