Пълен ден

Топло зелена светлина обагря деня ми,
а аз празна стоя, виновна в съня си, 
не зная що да търся, накъде вървя
и смисъла на живота намерила ли съм, едва...

Хорски смях и детски вопъл запълва тишината,
а около мен живот, цели, човешки лица
гледат ме - нехайно,
вглъбени в собствените си мисли, патила.

Всеки тръгнал е нанякъде,
в път неясен, но път човешки,
а себе си не мога да съзра
в собствените си наивни и детски грешки,
в пътя си обрасъл от лицемерие, фалш, смешки.

Сама ли съм, не зная вече,
а уж самотата не е сама, твърдях,
сега сама да съм в самотна пейка
е моето спокойствие, моят пълен ден.

Морето жадно сълзите ми поглъща,
а аз потъвам в лунно светлите вълни,
чертая себе си, в морския бриз се раждам
и себе си по-силна изграждам.

Дали правилният път избрах,
не се питам аз вече,
защото чиста в сърцето си оставам
и истински, прекрасен, макар и труден

ще е моят ден сегашен
и пълен духът ми, а не прашен...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf