Без любов......

Замръзнала е твоята усмивка,

не трепва кожата ти, поглед празнота.

В очите ти искрицата загасна,

настани се пустош в моята душа.

Мъртвец съм аз, в душата ти прекрасна.

Очите ти покрили ме с мъгла,

застинал съм насред пустиня прашна,

тъма  и студ покриха ми съня.

В море от спомени потънаха мечите,

угасна в теб, пламъка на любовта.

Сега и топлото ми тяло изоставяш.

Мъртвец да бъда, искаш го така.

А сълзите ми парещи от болка,

изгарят бавно тяло и душа,

пронизват го и падат тихомълком.

В океан от лава потопи ти любовта.

Спомени, те връщат пак при мене,

за миг изпиваш моите сълзи.

След туй отново тъмнина оставяш.

Мъртвец за теб съм в твоите очи.

Сега съм в тунел от черен мрамор,

не се обаждаш , смееш с мен в нощта.

Очите ти изсъхнали ме гледат, 

мъртвец с любов е моята съдба.

С вятъра се рея в простора,

разказва той за време и мечти.

Когато живо тялото е пяло

и пламък галеше две влюбени души.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf