Без любов......
Замръзнала е твоята усмивка, не трепва кожата ти, поглед празнота. В очите ти искрицата загасна, настани се пустош в моята душа. Мъртвец съм аз, в душата ти прекрасна. Очите ти покрили ме с мъгла, застинал съм насред пустиня прашна, тъма и студ покриха ми съня. В море от спомени потънаха мечите, угасна в теб, пламъка на любовта. Сега и топлото ми тяло изоставяш. Мъртвец да бъда, искаш го така. А сълзите ми парещи от болка, изгарят бавно тяло и душа, пронизват го и падат тихомълком. В океан от лава потопи ти любовта. Спомени, те връщат пак при мене, за миг изпиваш моите сълзи. След туй отново тъмнина оставяш. Мъртвец за теб съм в твоите очи. Сега съм в тунел от черен мрамор, не се обаждаш , смееш с мен в нощта. Очите ти изсъхнали ме гледат, мъртвец с любов е моята съдба. С вятъра се рея в простора, разказва той за време и мечти. Когато живо тялото е пяло и пламък галеше две влюбени души.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: firesani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-11 г.
прочитания: 228
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )
|