СЪН ЛИ Е

Изгубена усмивка

в съня си намерих.

Медовинени устни

от цвете видях.

В очите на ангел

секунди отмерих,

от красота самодивска

запленен онемях.

На зелена морава

момиче прекрасно,

пее тъй нежно,

песента и се лей.

Приглася и славей,

а слънцето ясно

в косите от злато

се сплита и грей.

Букет незабравки

в ръка ми подава.

Целува ме страстно

в уста и се смей.

А после исмихва се,

тръгва и бяга...

Сън ли е - питам се,

а душата ми пей.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf