Защото те обичам още

Защо, защо, защо, защо...

Защо е лудостта...
Защо е пътят...

Защо?

Джекил (Иво)

Защото съм в сърцето твое...

Защото те крещя, за да ме чуят...

Защото дишам, когато дишаш...

Защото аз съм лудостта за теб...

Защото болката дори е сладка...

Защото, просто те обичам още...

Защото... има още милион причини!

Не се оглеждай, тук съм,

протегни се и ще ме докоснеш.

Не ме заравяй със спомените

в горещия пясък на пустинята-душа!

Не погалвай острието скрито там,

а мене докосни, както някога,

целуни ме и изречи тези думи две...

които скри, някъде дълбоко.

Погреба ги, поля ги със сълзите

и си помисли, че се отърва от тях.

Но ще разбия всяка стена,

ще ровя в земята студена...

Ще ги извадя и ще те повикам,

за да видиш, че няма страшно,

да ме обичаш, както някога!

И тогава ще се срещнеме на кръстопътя,

четирите посоки ще се слеят в една.

Ще опитам вскуса на твоите устни,

ще те хвана за ръката здраво

и няма никога да те оставя сам!

Защото си вчера, защото си днес...

Защото си утре за мене, докрай!

Защото те обичам още...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf