АЗ МОГА

Недей да отнемаш от мен светлината, 

аз мога пак и пак да запаля нощта!
Да създам от угаснала, студена жарава

нов пламък, без пепел... Само огън и страст!

Недей да крадеш звезди от очите ми, 

не ще ослепея за прекрасния свят...

Аз мога да събера букет от небето си

и отново за всички да създам красота!
 

Опитваш да вземеш нежността от ръцете ми!? 

Но напразно..., в тях има стръкче  невен.

Ще разцъфне във дланите, ще ме дари с мекотата си

и те отново ще галят..., като нощен рефрен!
 

И недей да рисуваш моите устни без блясък,

без усмивка, без живот и без ягодов цвят...

Сто слънца се усмихват на лицето, когато

има кой да ме прегърне и дари с топлина! 

Не се опитвай да ровиш с кални пръсти в душата ми!

Да раняваш сърцето и то да спре да тупти!
Аз пак ще обичам! Аз съм просто такава...

Жена, за която накрая теб ще боли...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf