Защо пак казваш не?

Не може да е истина ... ,

нали не си напълно полудял ?

ти всичко мое със любов изречено ,

отхвърляш гневно и без жал .

Защо пак " не " , те питам плахо ?

На думите любовни дето съм изричала

с притворени в нощта очи ,

на ласки нежни , дето съм те галила

със самодивските коси ?

Защо пак " не " , те питам плахо ?

И всеки мой копнежен жест ,

ти със упорство на обречен ,

отказваш да приемеш днес ?

Аз твойто "да" престанах да жадувам ,

вълшебството отдавна отлетя ,

по ягодовите полета на душата ми ,

пристъпвам с вдигната глава . . . .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf